Poetry. ^^

М, хайде аз ще се престраша. хаха. ^^

Тя

Тя имаше коси, сплетни с цветя
Руси, като слънце юлско
Очи, чисти като заранта,
и свежи като цвете зюмбюлско.

Тяло, на богиня Олимпийска,
И свежест на хиляди рози
Красотата на сутрин октомврийска,
описана в поезия и прози.

Сърце - лудо и детинско,
сърце, биещо за теб.
Сърце, нежно и моминско,
невъзможно бе да опише го поет.

Да, съвършена бе тя,
със двете свои луни,
скитаща се винаги сред тез жита,
Събираща във погледа си всичките звезди.

Ти ще можеш, ако поискаш да се върнеш,
но там, само споменът за нея остана,
не ще можеш веч да я прегънеш,
защото нея, отдавна я няма.

Лято

Синьо, безбрежно море,
на дъното - белите пясъци,
викове на радостно дете,
и нежните слънчеви блясъци.

Хълмче с миризливи цветя,
и вековни дървета,
букет - усмихнати лица,
джапат в реката щастливи крачета.

А реката, бистра се точи,
надолу, надолу по склона,
щурче весело подскочи,
пеят влюбено птички на клона.

И носи се там аромат,
на лилии и рози,
птичите песни звънят,
писател унесено пише във прози.

А пък там, ниско долу,
вълните се удрят в брега,
играе си в морето детенце голо,
там, на края на света.


Есен

Нежен шепот се чува,
шепот от пожълтели листа,
Падащи бавно на земята,
Носещи със себе си есента.

Цветята сладко заспиват,
Заспиват в градините чудесни,
Градинарките последни храстчета поливат,
Заглъхват птичите песни.

Поточето - все още нежно ромоли,
сякаш чудна песен пее,
само елхичката гората краси,
Славейчето за лятото милее.

И пак е тъй красиво,
всичко в златно блести
последна игра в язовирче пенливо,
влюбени допират нежно устни.

Слънцето зад хоризонта залязва,
и свършва последният летен ден,
но всеки във себе си спомен запазва,
спомен за един прекрасен миг - съвършен!